Тази книжка ме грабна с първите си страници, с които ме въведе в историята на студентка по психология, която се сприятелява с две момичета, болни от анорексия и булимия. Не бях чела нищо подобно дотогава, а и ми беше омръзнало от тривиални любовни истории. Стори ми се интересно, че паралелно с основното действие се разказва и една приказка. Дълго време се чудех с каква цел е включена, докато чак в средата на книгата не стана ясно, че е написана от една от героините.
Ако трябва да бъда честна, в началото прекъсванията на фабулата заради приказката ме дразнеха (оценях, че похватът е интересен, но ефектът, който постигаше, не ми се струваше такъв). Любопитна бях да вникна в начина на мислене на болните момичета, който хем ми звучеше налудничаво, хем плашещо познато (чувала съм подобни разсъждения от десетки познати, а и мен са ме спохождали на моменти). Масово анорексията и булимията се свързват със стряскащи изображения на изключително слаби момичета, но рядко се питаме как точно се е изкривил начинът им на мислене, че да стигнат дотам. В “Уроци по грим и горчив шоколад” ще намерите два правдоподобни отговора и ще се позамислите върху проблема.
За съжаление, трябва да призная, че към края историята ми се стори твърде протяжна. За много неща вече се досещах, а авторката бавеше излишно действието. Така се стигна до необичайното явление да спра книгата на 10 страници от края, а след това и на 2 преди окончателната развръзка! Е, да, както се досещате, финалът не беше особено напрегнат!
Въпреки това не смятам, че съм си загубила времето с тази книга, тъй като тя ми даде един по-различен поглед върху проблема за хранителните смущения, без да изпада в излишен драматизъм.
Манията около календара на маите и хипотетичния края на света през 2012 г. продължава. Сега тя напълни и киносалоните, след като създателите на филма 2012 зарадваха любителите на апокалиптичните сюжети с поредната доза мощни слънчеви изригвания, смяна на магнитните полюси на Земята, чудовищни земетресения и цунами и каквото още ви хрумне. Няма да правя оценка на филма. Моите очаквания бяха, че все пак авторите ще заплетат интригата около календара на маите и пророчеството - нали оттам тръгва всичко? Такъв елемент липсваше, но всеки има право на своя представа.
И все пак за желаещите да научат каква е ролята на този календар и има ли въобще основания да бъде свързан с естествения човешки страх от евентуален край, ето едно интервю с изследователя по темата Мари Джоунс. Тя е автор на книгата “2013. Краят на дните или ново начало?“, където са събрани всички предсказания, теории и хипотези за бъдещето на Земята и човечеството. Интервюто е публикувано във в. Монитор:
http://www.monitor.bg/article?id=215341
Ако харесвате Паулу Коелю, има голям шанс да ви допадне и Хорхе Букай. Ако пък не сте почитатели на любимеца на манекенките – не зачерквайте автоматично Букай, а му дайте шанс.
Стилът му е изключително лек и ненатоварващ. Докато четете “Нека ти разкажа”, ще се чувствате като на сеанс при психоаналитик (под каквато форма всъщност са представени разказите, от които е съставена книгата). Смятам, че всеки може да намери нещо за себе си в кратките истории и да внесе известен ред в мислите си.
За съжаление едва ли ще припознаете себе си във всеки разказ и като резултат ще се поотегчите. Но все пак това не е толкова страшно – просто прескочете съответната история и преминете към следващата. Всъщност едно от най-хубавите качества на тази книга е, че е абсолютно неангажираща – можеш да четеш, която част искаш, и да я тълкуваш, както искаш. А от четенето на подобна книга няма как да останете разочаровани, дори и да не ви впечатли особено.
Лично аз не се влюбих в “Нека ти разкажа”, но в нея открих и някои неща, които ме очароваха, затова сега с любопитство чакам да си взема и новата книга на Букай – “Писма до Клаудия”.
На пазара има много подобни книги, които ни учат как да правим добро впечатление и как да накараме събеседникът ни да се влюби в нас само за 9 секунди.
Въпреки това реших да посегна към тази, поради 2 причини:
• Отначало вниманието му бе привлечено от единия от авторите - Брайън Трейси. Срещала съм името му на много места и то все представяно в добра светлина, а все още не бях чела нищо от него.
• Втората беше тази огромна дума “ЧАР” на корицата, която ме накара да се замисля. Осъзнах колко от някогашните “чаровници” сякаш са загубили магическите си способности и вече са просто хора, изнервени от живота. Мнозина сме забравили как да изслушваме, да влияем на хората чрез езика на тялото си и да внушаваме спокойствие и увереност.
Възможно е да знаете всички тези неща, но да сте ги избутали в някое прашно кътче на съзнанието си. Затова ви съветвам да си вземете “Силата на твоя чар”, за да преместите тези знания на по-видно място. Според авторите, подобни умения несъмнено ще са ви от полза, тъй като без значение колко сте квалифицирани, умни и талантливи, ако не сте чаровни, ще срещнето трудности по пътя към върха (на базата на моя личен опит смятам, че има нещо вярно в това). Книжката е приятна за четене (авторът си заслужава положителните мнения) и е чудесен начин за справяне с есенната депресия, за да започнете новия ден малко по-чаровни. Току виж това доведе до нещо хубаво в професионалния или личния ви живот. Опитайте, все пак 85% от успеха се дължи на умението да очароваш! 
След като излезе продължението на “Дневници и нощници” – “Още дневници и нощници”, реших, че може би не е лоша идея да прочета първата част. Преди това се разрових малко в интернет и видях, че 99, 99% от мненията са положителни. Хората обясняваха как са се търкаляли от смях, а аз се обнадеждих и с бодра крачка отидох в книжарницата.
Планът беше ясен – да си умра от смях с книжка в мрачния ден. Е, оживях. Беше ми забавна, но не се търкалях от смях. Беше ми интересно, но не ме грабна. И като цяло очаквах повече. Не че книжката беше лоша, напротив. Пародираните мемоари на известни личности са нещо леко за четене, което ти показва един доста по-различен прочит на историческите събития. Даже малко ми напомнят на бисери от кандидатстудентски изпит по история, но в по-разгърнат вид. Явно просто моите очаквания бяха твърде високи.
И все пак оставих книгата с леко неудовлетворение и реших, че няма смисъл да чета втората. Днес обаче, една седмица по-късно, не съм толкова сигурна. Затова все пак ще се присъединя към мощната група на хората, които биха препоръчали тази книга. Тя е като лекарствата на билкова основа – няма да ви навреди. Смятам също така, че ще се усмихнете поне 7-8 пъти, а в някои дни това определено си заслужава 10 лева.
За дванадесетата подред книга на Паулу Коелю могат да бъдат чути както крайно положителни, така и крайно отрицателни мнения. Моето е някъде по средата.
Не бих казала, че това е вдъхновяваща книга, изпълнена с позитивизъм и любов. Даже напротив. Това е книга за самоцелното преследване на славата, за разбитите мечти в момента, в който я достигнем, и за самотата на върха. “Базирана е 100% на моя собствен опит – казва авторът. - Книгата е много точна. Е, не съм срещал сериен убиец, но се разказва за машината Кан”. И разказва за нея наистина много добре. Тя е представена от множество гледни точки – на две момичета, преследващи кариери в сферата на модата и във филмовата индустрия, през погледа на бившата съпруга на Игор и сегашния й съпруг и много други. Безспорно това помага за плътността на картината, но мен ме отблъсна като читател.
Историята ми се стори твърде разкъсана, защото в книгите на Коелю водещо е случващото се в съзнанието на героя, а не реалните събития. Та колко хомогенно може да бъде съзнанието на 5-6 героя? Затова книгата не ме грабна, не ме вдъхнови, не ме накара да я почувствам близка.
Но не ме и разочарова. Беше ми достатъчно любопитна, за да я завърша, а и не изискваше кой знае какви усилия – все пак не чета Достоевски. Затова, ако и на вас ви е поне малко любопитно – прочетете я. Но побързайте! Това e приятна книга за изпът към морето, но не и четиво, сгряващо душата през зимата. 
Започнах една по-различна книга – “НЛП за 21 дена”. Реших да споделя впечатленията си в началото, докато още ме държи ентусиазмът, а след 21-я ден ще докладвам дали има резултат.
Първо да обясня за тези, които се чудят какво е НЛП. Това е невро-лингвистично програмиране, чрез което се смята, че човек може да промени начина си на мислене и поведение и така да постигне успехи във всяка сфера от своя живот. Ако се разровите по темата в интернет, ще откриете, че е доста популярна. Това ме заинтригува и реших по-подробно да разуча за какво става въпрос въпреки, че по принцип не чета точно такава литература.
Като във всяка друга книга за самопомощ и тук се обяснява как тази философия ще промени живота ви. Не съм много сигурна дали ще успее в това начинание, но със сигурност би била интересна на тези, които се интересуват от приложна психология и езика на тялото.
Основните принципи за постигане на целите са изложени в началото на книгата и са следните:
1. Формулирайте положително целта си.
2. Поставете я в контекст.
3. Изразете я с конкретни, сетивни термини.
4. Изберете цел, която можете да изпълните.
5. Преценете честно какви ще са последиците от постигането на тази цел.
6. Изберете си стойностна цел.
В книгата може да откриете, къде да застанете спрямо събеседника си, така че да го накарате да ви хареса, какви изрази да използвате според неговия начин на мислене. Всъщност любопитните неща до 75 страница не са едно и две, затова ще я прочета цялата. Ако някой е чел нещо подобно по темата, нека сподели дали има ефект.
“Fitness за жени”
Tagged Under : Fitness
С лятото дойде и манията на тема как да станем по-слаби и по-стегнати. На пазара има какви ли не книги, които ни предлагат най-различни начини да влезем във форма - някои здравословни, други – не чак толкова.
В тази лавина от заглавия има една с по-различна теза: “Ако тялото ви е във формата на круша и отслабнете с диета, просто ще станете по-малка круша.” Не знам за вас, но аз си давам сметка, че е много по-добре да се отслабва с упражнения, вместо с диети, но често ме мързи или имам чувството, че нещо не правя както трябва (при коремните преси сякаш напрягам повече гърба, отколкото корема). Ходила съм няколко пъти на фитнес и всеки път се притеснявах да разпитвам инструкторите кое как се прави, а и не исках някой да ми виси на главата. Затова “Fitness за жени” ми се стори интересна. В нея всяко упражнение е обяснено много ясно и е показано с няколко снимки. Ако като мен имате нужда от по-подробни инструкции, не се притеснявайте, има и DVD към книгата, с което всичко ще ви се изясни.
Упражненията са наистина разнообразни (общо са 118) и са разделени на категории – за гъвкавост, за бедра, за корем, за гърди, стегнат ханш и седалище, за трицепс, за изгаряне на мазнини и дори упражнения за бременни. Така ми е много по-лесно да наблегна на частите от тялото, които са ми по-проблемни.
Ако се притеснявате, че много бързо ще се откажете от това полезно начинание, просто използвайте тренировъчния дневник в края на книгата. Така като всеки ден записвате какво сте направили, ще сте горди от постигнатато и няма да го зарежете с лека ръка.
Готови ли сте да приемете, че любовта трае 3 години? Че първата година е година на страстта, втората - на нежността, а третата – на скуката.
Една приятелка ми препоръча книгата “Любовта трае три години” преди доста време, но тогава идеята за 3-годишен срок на годност на любовта ми звучеше твърде неприемливо и не си я купих. Въпросната книжка обаче ме срещна отново преди седмица и този път успя да предизвика любопитството ми и си я взех.
Началото ме грабна със своята студена категоричност – 3 години любов, след което можете да готвите опело на връзката. Остават само спомените за моментите, в които сте били лудо влюбени, и реалността – съжителство с човек, който може да препишете (а и той вас) към мебелите в къщата. Та така аз се замислих за двойките около мен, които с времето са охладнели един към друг. Ужасих се от констатацията си, че всяка голяма любов се превръщат в навик, скука и дребнави скандали след около 3 години! Въпреки че всичко това леко ме натъжаваше, не можех да спра да чета. Авторът пише толкова оригинално и прямо, че въпреки всичко ме караше да се усмихвам и да търся други негови книги. Наред с всичко това аз тайно се надявах накрая да се окаже, че с много, много усилия любовта все пак има шанс.
Е, книгата наистина ми даде хепиенд – любовта беше жива и след 3 години и един ден. Трябва да призная обаче, че този край не ми звучеше особено правдоподобно. Сякаш беше измислен, за да не затворим книгата с горчиво чувство. Дори и да се беше случило така, пак бих препоръчала тази книжка на приятелите ми, защото казва истини в прав текст, а това не се случва с много книги.
Ако сте чели дори само 2–3 от т.нар. чиклити (литература за мацки), едва ли образите на главните героите тук ще ви изненадат. Сигурно ви е позната неомъжената, прехвърлила тридесетте „неудачница“, която трябва да се справя с подмятанията на семейството и задомените си приятели. Или пък небрежната съпруга, принудена да търпи прекалените изисквания на претенциозния си съпруг.
Обаче какво се получава, ако нeудачницата й дойде до гуша и реши да се самоубие, но преди това напише писма на всички свои познати, в които им каже в очите какво мисли за тях? Или пък се окаже, че пренебрегваната съпруга изведнъж трябва да размени мъжа си, за да спечели състояние, което ще реши всичките й проблеми?
Резултатът е традиционни герои, поставени в необичайна ситуация (т.е нещо като онова, наречено живот). Ако обаче прибавите и чувство за хумор, доза остроумие и неочаквани развръзки, получавате романите на Керстин Гир – „Всеки проблем си има решение” и „Неморално предложение”.
И ако до този момент не можех да кажа със сигурност дали парите ти решават проблемите, сега вече се убедих, че е така. Дори да ви се струва невероятно, че някой ден ще ви предложат пари срещу съпруг или ще ви се наложи да кажете на близките си какво мислите за тях, знае ли човек… По-добре прочетете книгите, за да сте подготвени. Дори никой да не ви направи неприлично предложение, поне ще си прекарате приятно в компанията на забавни диалози и герои.
Противопоказания: Да се четат особено внимателно от дами, чиито съпрузи имат привлекателни братя
